читалня - Руска електронна библиотека
Берти не се чувствам краката си. Тя се опита да се движат краката си, а тя изглежда да бъде в състояние да, но в същото време стана ясно, че краката й, потопени в лепкава, пещи мръсотия, едва ли може да служи като надеждна поддръжка. И в тази каша да потъва - бавно и неизбежно ...
С ужас Бърти Чух се хрипове. Faint ... дори не разглобите.
Страх, лепкаво, мръсотия, държат краката, той лишен от своите надежди. Знаете, че никога не би видял Ивон?
Образът на червенокоса момиче, на което тя е фиксирал, изведнъж се изправи пред очите й. И тя си спомни, че Джесика искаше да й покаже трик, но в действителност - Бърти видя какво ще се случи с нея!
Това беше предупреждение! Точно като след това - като дете! И ако никой не идва на помощ ...
- Помощ! - Бърти отново се обади, но беше твърде слаб.
Тя усети студени течове през устата - мръсна вода идва чак до устата му. Otplyunutsya искаше, но подъл помия, вонящ на мухъл и миризмата на гниене, изпадна в гърлото. Бърти се задави, неспособна да спре рефлекс. Конвулсивни движения, причинени й да се потопите почти една глава.
Последното усилие тя направи напън, забравяйки за възможно болката. Секунда по-късно, тя се появи и отново изкрещя, знаейки, че тя само мисли, че тя крещи. Но този опит тя все още успява да се издигне малко над повърхността. Въпреки това, той отново ме болеше, а Берти за миг загубих съзнание ...
Стори й се, видях лицето на Джесика - едно момиче, много близо и се наведе толкова близо, че гъделичка лицето й коса ...
Когато се събуди от сън, Бърти видя, че не е косата, но парче трева с трева, за да се задържи на повърхността и tknuvshis бузата й ...
- Г-н Bowe ...! Тя няма къде да се види! - извика Итън.
- И вие, които сте го намерили. - Итън извика, настоявайки отговор. - Ние трябва да направим нещо! Е, защо стоите?!
- Успокой се, сине! - Сам излая в него, Хайнц.
- Да ... като ... - уплашени от очите му, момчето изрече.